Мястото, което в историческите източници е споменато като „Ханаанска земя”, е това, където днес са разположени Палестина и Израел. Това е благословена земя, на която са разположени множество свети места, земя, по която са живели множество пророци и са призовавали техните народи да повярват в съществуването и единството на Бог. Поради тази причина Ханаанската земя е свята за хората от трите Божествени религии, с други думи за Мюсюлмани, Християни и Евреи. Това свято място, което обединява представителите на трите небесни религии, е от изключително значение от гледна точка на узнаване на общите елементи на религиите им и тяхната вяра в единственият Бог, съгласно с която да обичат и уважават един другиго.

В Корана Бог представя Евреите и Християните като Хора на Писанието, както и съобщава подробно на Мюсюлманите за това как да се отнасят към тях. Хората на Писанието имат познание относно понятията забранено и позволено, и нравствените им критерии са основани на Божественото откровение. Според нравствеността съобщена ни в Корана и действията на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) Мюсюлманите трябва да се отнасят към Евреите и Християните с обич, вежливост, толерантност и уважение. Призивът на Мюсюлманите към Хората на Писанието е съобщен в Корана по следния начин:

„… И кажете: „Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.” (Коран, 29:46)

От този призив става ясно, че възгледът на Мюсюлманите към Християните и Евреите е: Ние живеем според моралните принципи предписани ни от светите ни Писания, зачитайки ограниченията посочени от Бог, изпитвайки обич и уважение към Божиите пратеници и вярвайки в единственият Господ Бог. Ето защо ние трябва да се отнасяме един другиму с внимание, разбирателство, уважение и любов.  

Ние всички обичаме и уважаваме едни и същи пророци

Мюсюлманите вярват във всички изпратени пророци. Те вярват в свещените книги изпратени в миналото на хората чрез пророците. Един айят от Корана обяснява това така:

„Кажи: „Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.” (Коран, 3:84)

Пророците Адам, Нух (Ной), Ибрахим (Авраам), Исхак (Исаак), Юсуф (Йосиф), Харун (Аарон), Дауд (Давид), Сулайман (Соломон), Яхя (Йоан), Исус и Муса (Мойсей) (Бог да ги благослови и с мир да ги дари) са от толкова голямо значение за Мюсюлманите, колкото и за Евреите и Християните.  

Уважението на Евреите към Мойсей (м.н.), който също така е пророк и на Мюсюлманите, и голямата им привързаност към него в продължение на хиляди години е от огромно значение за искрените Мюсюлмани. Огромната любов на Християните към Исус (м.н.) и искрената им привързаност към него са от подобно значение за Мюсюлманите. Несъмнено тези, които изпитват любов и уважение към Пророците Якуб (Яков), Исхак (Исаак), Исмаил, Ибрахим (Авраам), Лут (Лот), Айюб (Йов), Муса (Мойсей), Исус, Яхя (Йоан) и останалите пророци (Бог да ги благослови и с мир да ги дари), са  ценни хора, към които естествено Мюсюлманите ще изпитват обич и привързаност, и към които ще се отнасят с разбиране и съчувствие. Всичко противно на това е невъзможно.  

Ние всички трябва да живеем в мир в Ханаан, земята на пророците

Всички вярващи искат от сърце и изпитват огромно удоволствие от това хората, които вярват в едни и същи пророци, да живеят в мир, безопасност и разбирателство в Ханаанската земя, а всъщност и по целия свят. Потомците на трите Божествени религии – потомците на Пророка Исмаил (м.н.) – Арабите Мюсюлмани, потомците на Пророка Мойсей (м.н.) – Евреите и потомците на Пророка Исус (м.н.) – Християните, трябва да могат да живеят както си поискат по Ханаанската земя. Евреи, Християни и Мюсюлмани трябва да могат да изповядват свободно своите религии там и да могат да живеят там в мир и удобство, без да изпитват никакъв страх. Това трябва да бъде съвместният идеал на всички вярващи.

Ханаанската земя е земята на предшествениците на Християните, Евреите и Мюсюлманите, потомците на Пророка  Авраам (м.н.). Техните прадеди са живели и умрели по тези земи. Така както прадедите им са имали, така и те имат правото да се прекланят, живеят и населяват тези земи. Тук, както и във всяко едно друго кътче по света, никой няма правото да им се меси или да пречи на богослужението им, да ограничава действията им или да им налага каквито и да било други ограничения. Това е заповед на Бог към всички вярващи, съобщена в Корана. Всички свети места и домове, в които се прославя Божието име, са под закрилата на Господа. Задължение на вярващите е да защитават тези места, където се споменава името на Господа и където правоверните се прекланят, за да спечелят Божието благоволение. Бог ни съобщава в Корана:

„Онези, които бяха прокудени от техните домове без право, само защото казват: „Аллах е нашият Господ!” И ако Аллах не отблъскваше едни хора с други, щяха да бъдат разрушени и манастирите, и църквите, и синагогите, и джамиите, където името на Аллах се споменава много. Аллах ще подкрепи онези, които Го подкрепят. Аллах е всесилен, всемогъщ.” (Коран, 22:40)

Истината обаче е, че поради известни радикални елементи сред тези три религии, вярващите биват смущавани и по тези свети земи се правят опити да бъдат разпространявани размирици и хаос, вместо мир и сигурност. Това обаче не е допустима ситуация. Убиването на хора или насилственото им прогонване от земите им са действия порицани от вярванията на Евреите и Мюсюлманите. Това е един вид нападение срещу рода на пророците, а нито един искрено вярващ Мюсюлманин или Евреин не би допуснал това. Опитът за заличаване на рода на Пророка Якуб (Яков) (м.н.) е злодеяние, срещу което би се изправил всеки правоверен Мюсюлманин. Същевременно нападенията за заличаване на рода на Пророка Исмаил (м.н.) също не могат да бъдат допуснати. Всички истински вярващи трябва ясно да изложат своето становище относно тази типична за Даджал (Антихриста) игра, изградена на основите на насилие и агресия. Не трябва да се забравя, че Мюсюлмани, Евреи и Християни не трябва да се сражават едни срещу други, а да се заловят за идейна борба срещу заплахата грозяща всички наши общества – нерелигиозността и атеизма. Всички Мюсюлмани, Християни и Евреи, които обичат Бог и Неговите пророци, трябва да се защитят от тази опасност.

При една толкова силна заплаха от атеизъм, материализъм и дарвинизъм по света днес, Евреите, със своята обвързаност към Пророците Ибрахим (Авраам) и Муса (Мойсей) (Бог да ги благослови и с мир да ги дари) и вярата им, която се е запазила от векове,  са много ценни за Мюсюлманите. По същия начин Християните по целия свят, изразяващи вярата си в Господа и любовта си към Пророците Яхя (Йоан) и Исус (Бог да ги благослови и с мир да ги дари), са високо ценени от Мюсюлманите. Голяма радост за Мюсюлманите е да видят тяхната вяра и обвързаност към Исус (м.н.), която се е запазила в продължение на хиляди години. Ето това е и причината, поради която Мюсюлманите трябва да искат от сърце Евреите и Християните да увеличат още повече вярата и любовта си към Бог.

Заключение

Ханаанската земя не трябва да бъде място, където Евреите и палестинските Мюсюлмани да живеят в страх и ужас. Мюсюлманите и Евреите трябва незабавно да поставят край на жестокостта, терористичната политика, потисничеството, с една дума на цялото насилие. Всички представители на Божествените религии трябва да могат да живеят по тези земи в спокойствие, сигурност, удобство и мир, да водят благоденстващ живот. Всъщност в нравствеността повелена ни от Бог няма място за такъв антагонизъм. Това може да бъде разрешено с проявяване на постоянство в безвъзмездното дружелюбие, състрадание и обич, стремейки се единствено към спечелване на Божието благоволение. В Корана Бог ни съобщава, че възвишената нравственост ще унищожи враждебността:

„Не са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел. Но с това са удостоени само търпеливите. С това са удостоени само щастливците.” (Коран, 41:34-35)

Историческият пример ни показва, че по тези земи е възможно да бъде преустановена система открита към уважение и обич, в която всяка една общност да може да живее в безопасност и свобода, точно както тази действаща по време на Османското владичество. Едно от най-големите ни желания като Мюсюлмани е Евреите да живеят и търгуват свободно по земите на техните прадеди, да си сътрудничат свободно с останалите нации в областта на политиката, търговията и изкуството, и да бъдат свободни да служат на Бога, където пожелаят. По същия начин, от изключително значение е да се осигурят всички средства за това палестинските Мюсюлмани да могат да се движат свободно в израелските земи, в Йерусалим и Тел Авив, да могат да изпълняват богослужението си в мир и да живеят в братство с Евреите.

Дай Боже в много скоро време да дойдат по-добри и светли дни, в които всички Християни, Мюсюлмани и Евреи да живеят в дружба. Със силата на искрената вяра е възможно да се формира свят, в който да властват мир, сигурност, благосклонност и милосърдие. Това е обещание на Бог към всички истински вярващи. Господ благовестява вярващите в Корана така:

„Аллах обеща на онези от вас, които вярват и вършат праведни дела, че ще ги остави наследници на земята, както остави и онези преди тях, и непременно ще укрепи тяхната религия, която Той им избра, и в замяна след страха ще им дари сигурност. Те само на Мен ще служат и не ще Ме съдружават с нищо. А който подир това стане неверник, тези са нечестивците.” (Коран, 24:55)

Aug 20, 2009

Click for All Articles